понагребало

Речник на българския език

1. понагребало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагребало е производна форма на понагреба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагребало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понагребало е производна форма на понагреба (мин. деят. св. прич. ср. р.).