понаготвил

Речник на българския език

1. понаготвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаготвил е производна форма на понаготвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаготвил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаготвил е производна форма на понаготвя (мин. деят. св. прич. м. р.).