понаготвели

Речник на българския език

1. понаготвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаготвели е производна форма на понаготвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаготвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаготвели е производна форма на понаготвя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).