понагорещяло

Речник на българския език

1. понагорещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагорещяло е производна форма на понагорещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагорещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понагорещяло е производна форма на понагорещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).