понагорещил съм

Речник на българския език

1. понагорещил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагорещил съм е производна форма на понагорещя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понагорещил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагорещил съм е производна форма на понагорещя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).