понагорещеше

Речник на българския език

1. понагорещеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понагорещеше е производна форма на понагорещя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понагорещеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понагорещеше е производна форма на понагорещя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).