понагорещели

Речник на българския език

1. понагорещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понагорещели е производна форма на понагорещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагорещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понагорещели е производна форма на понагорещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).