понагоил съм

Речник на българския език

1. понагоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагоил съм е производна форма на понагоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понагоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагоил съм е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).