понагоил е

Речник на българския език

1. понагоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагоил е е производна форма на понагоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагоил е е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).