понагоило е

Речник на българския език

1. понагоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагоило е е производна форма на понагоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагоило е е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).