понагоила е

Речник на българския език

1. понагоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагоила е е производна форма на понагоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понагоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагоила е е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).