понагоила

Речник на българския език

1. понагоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагоила е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понагоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понагоила е производна форма на понагоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).