понагоеше

Речник на българския език

1. понагоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понагоеше е производна форма на понагоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понагоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понагоеше е производна форма на понагоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).