понагоели

Речник на българския език

1. понагоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понагоели е производна форма на понагоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понагоели е производна форма на понагоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).