понагласял

Речник на българския език

1. понагласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагласял е производна форма на понаглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понагласял е производна форма на понаглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).