понагласил е

Речник на българския език

1. понагласил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагласил е е производна форма на понаглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагласил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагласил е е производна форма на понаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).