понагласило е

Речник на българския език

1. понагласило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагласило е е производна форма на понаглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагласило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагласило е е производна форма на понаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).