понагласило

Речник на българския език

1. понагласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагласило е производна форма на понаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понагласило е производна форма на понаглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).