понагласила

Речник на българския език

1. понагласила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагласила е производна форма на понаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понагласила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понагласила е производна форма на понаглася (мин. деят. св. прич. ж. р.).