понагласил

Речник на българския език

1. понагласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагласил е производна форма на понаглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагласил — мин. деят. св. прич. м. р.

понагласил е производна форма на понаглася (мин. деят. св. прич. м. р.).