понагиздяха

Речник на българския език

1. понагиздяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понагиздяха е производна форма на понагиздям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагиздяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понагиздяха е производна форма на понагиздям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).