понагиздял си

Речник на българския език

1. понагиздял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понагиздял си е производна форма на понагиздям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понагиздял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понагиздял си е производна форма на понагиздям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понагиздял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понагиздял си е производна форма на понагиздям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).