понагиздяло е

Речник на българския език

1. понагиздяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздяло е е производна форма на понагиздям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагиздяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздяло е е производна форма на понагиздям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понагиздяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздяло е е производна форма на понагиздям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).