понагиздил съм

Речник на българския език

1. понагиздил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагиздил съм е производна форма на понагиздя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понагиздил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понагиздил съм е производна форма на понагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).