понагиздил е

Речник на българския език

1. понагиздил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагиздил е е производна форма на понагиздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагиздил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагиздил е е производна форма на понагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).