понагиздило е

Речник на българския език

1. понагиздило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздило е е производна форма на понагиздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагиздило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздило е е производна форма на понагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).