понагиздила е

Речник на българския език

1. понагиздила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагиздила е е производна форма на понагиздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понагиздила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понагиздила е е производна форма на понагиздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).