понагиздело е

Речник на българския език

1. понагиздело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздело е е производна форма на понагиздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).