понагарчаха

Речник на българския език

1. понагарчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понагарчаха е производна форма на понагарчам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагарчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понагарчаха е производна форма на понагарчам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).