понавявал си

Речник на българския език

1. понавявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавявал си е производна форма на понавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавявал си е производна форма на понавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавявал си е производна форма на понавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).