понавявал е

Речник на българския език

1. понавявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавявал е е производна форма на понавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавявал е е производна форма на понавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавявал е е производна форма на понавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).