понавявало си

Речник на българския език

1. понавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавявало си е производна форма на понавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавявало си е производна форма на понавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавявало си е производна форма на понавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).