понавявала

Речник на българския език

1. понавявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавявала е производна форма на понавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавявала е производна форма на понавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понавявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавявала е производна форма на понавявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понавявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавявала е производна форма на понавявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).