понавъсил си

Речник на българския език

1. понавъсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавъсил си е производна форма на понавъся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавъсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавъсил си е производна форма на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).