понавъсил е

Речник на българския език

1. понавъсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсил е е производна форма на понавъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавъсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсил е е производна форма на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).