понавъсило е

Речник на българския език

1. понавъсило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсило е е производна форма на понавъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъсило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсило е е производна форма на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).