понавъсвал си

Речник на българския език

1. понавъсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал си е производна форма на понавъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавъсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал си е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавъсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал си е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).