понавъсвал е

Речник на българския език

1. понавъсвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал е е производна форма на понавъсвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавъсвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал е е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавъсвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал е е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).