понавъсвало

Речник на българския език

1. понавъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсвало е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсвало е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавъсвало е производна форма на понавъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавъсвало е производна форма на понавъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).