понавъсвала

Речник на българския език

1. понавъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъсвала е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъсвала е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понавъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавъсвала е производна форма на понавъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понавъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавъсвала е производна форма на понавъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).