понавъсвал

Речник на българския език

1. понавъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавъсвал е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понавъсвал е производна форма на понавъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понавъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавъсвал е производна форма на понавъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).