понавъртяха

Речник на българския език

1. понавъртяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртяха е производна форма на понавъртя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавъртяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртяха е производна форма на понавъртя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).