понавъртяло си

Речник на българския език

1. понавъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло си е производна форма на понавъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло си е производна форма на понавъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло си е производна форма на понавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).