понавъртяло е

Речник на българския език

1. понавъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло е е производна форма на понавъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло е е производна форма на понавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло е е производна форма на понавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).