понавъртеше

Речник на българския език

1. понавъртеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавъртеше е производна форма на понавъртя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавъртеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавъртеше е производна форма на понавъртя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).