понавърташе

Речник на българския език

1. понавърташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавърташе е производна форма на понавъртам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавърташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавърташе е производна форма на понавъртам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).