понавъртаха

Речник на българския език

1. понавъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртаха е производна форма на понавъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртаха е производна форма на понавъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).