понавъртало е

Речник на българския език

1. понавъртало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртало е е производна форма на понавъртам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъртало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртало е е производна форма на понавъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъртало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртало е е производна форма на понавъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).