понавъртала

Речник на българския език

1. понавъртала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъртала е производна форма на понавъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавъртала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъртала е производна форма на понавъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понавъртала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавъртала е производна форма на понавъртам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понавъртала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавъртала е производна форма на понавъртам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).