понавърта

Речник на българския език

1. понавърта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понавърта е производна форма на понавъртам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понавърта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понавърта е производна форма на понавъртам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понавърта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понавърта е производна форма на понавъртам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).